Спорът дърво или пластмаса обикновено се води на принципа кое е по-хубаво, а въпросът е друг: за какво точно ще се използва играчката. За едно нещо дървото е очевидно по-добро, за друго е неудобно и скъпо без причина.
Какво прави дървената играчка дълготрайна
Дървото не се чупи на ръба, а се нащърбва, и оттам нататък продължава да работи. Нащърбеното се изглажда с фина шкурка за минута и играчката изглежда като нова. Счупената пластмаса остава счупена и обикновено става опасна.
Заради това дървените играчки изкарват повече от едно дете. Ако смятате да ги предадете на второ или на роднини, цената на година употреба се обръща в тяхна полза, дори когато в магазина изглеждат по-скъпи.
Има и разлика, която не се вижда: дървото тежи и звучи глухо. За малко дете теглото е обратна връзка към ръката и предметът се усеща като истински, докато леката пластмаса не се усеща почти никак.
Къде пластмасата печели
Навсякъде, където има вода и пясък. Пластмасата се мие с препарат, изсъхва за минути и не се влияе от намокряне. Дървото поема вода за секунди и изсъхва за дни, а между двете се появява петно или мирис.
Печели и там, където играчката лети из стаята. Дървено блокче, хвърлено по глава, боли значително повече, а на възрастта, на която всичко се хвърля, това има значение.
Лекотата също върши работа. Пластмасова кофичка детето носи само, дървена кофичка носи родителят, а това е разликата между игра и разходка с багаж.
Трите неща, които се проверяват при дървото
Първо, покритието. Боята и лакът трябва да са на водна основа и обявени като безопасни при облизване, защото всичко до три години минава през устата.
Второ, обработката на ръбовете. Прокарайте пръст по края: не бива да се усеща острота или влакна. Лошо шлайфана играчка вкарва треска в дланта още първата седмица.
Трето, видът дърво. Масивният бук и кленът издържат, шперплатът се разслоява по краищата, особено ако е бил мокрен. Разликата се вижда, ако погледнете страничния ръб.
Хигиена в ежедневието
Пластмасовите играчки минават с вода и препарат, а част от тях и в миялня. Дървените се избърсват с влажна кърпа и се подсушават веднага, без накисване.
Ако търсите играчка, която ще пътува от устата на бебето в пясъка и обратно, изборът се прави сам. Ако играчката ще стои вкъщи и ще се играе с ръце, разликата в поддръжката е без значение.
Какво казват сертификатите
И двата материала подлежат на едни и същи изисквания. Търсете маркировка CE и позоваване на стандарта EN 71, възрастова граница и предупреждение за малки части, както и име на вносител за България, което значи, че има кой да отговаря при проблем.
Липсата на тези надписи е достатъчна причина да не купувате, независимо колко красива изглежда играчката и от какво е направена.
Цената, погледната по друг начин
Дървената играчка почти винаги струва повече на щанда. Сметката се обръща, ако я разделите на годините, в които ще се играе, и на броя деца, които ще минат през нея.
Един дървен сортер изкарва две-три деца и после отива към роднини. Пластмасовият сортер за същите пари обикновено се разпада преди второто дете. Разликата не е в марката, а в това какво се случва с материала при удар.
Обратното също е вярно. Кофичка за пясък, която ще бъде забравена на плажа в края на август, не си струва да е от дърво, независимо колко красива изглежда.
Как избират повечето семейства
Почти всички стигат до едно и също разпределение, без да са го планирали. Дърво за нещата, които стоят вкъщи и се играят с ръце: конструктори, сортери, кухня, пъзели, първите музикални инструменти. Пластмаса за всичко, което излиза навън, влиза в банята или се мята.
Това не е компромис между двете, а съобразяване с материала. Дървената кофа за пясък е лоша идея, а пластмасовата сортерка е пропусната възможност.