Таблицата за умножение изглежда като сто отделни факта и точно затова наизустяването ѝ отнема месеци. Реално различните са двадесет и един. Всичко останало отпада, защото 3 по 7 и 7 по 3 са един и същ факт, а редиците на 1, 2, 5 и 10 се схващат за един следобед. Ако детето учи по този ред, работата намалява четири пъти.
Кое се учи само и кое отнема време
Редицата на 1 не се учи, тя се разбира. Редицата на 10 се вижда веднага по нулата накрая. Редицата на 2 е удвояване, което детето вече прави от предучилищна възраст. Редицата на 5 се разпознава по това, че числата свършват на 5 или на 0. С това четири редици отпадат без никакво зубрене.
Остават 3, 4, 6, 7, 8 и 9, и вътре в тях трудните са шепа: 6 по 7, 7 по 8, 6 по 8 и 7 по 9. На практика цялата борба е за десетина факта, а не за сто. Полезно е това да се каже и на детето, защото размерът на задачата плаши повече от самата задача.
Полезно е и да се започне с редицата, в която детето вече е добро. Успехът в първата редица носи повече от идеалния ред, защото решава дали детето ще седне доброволно и следващия път. Ако вече брои по две, започнете оттам, дори учебникът да предлага друго.
Правилото, което халосва половината таблица
Ако детето знае 3 по 8, то знае и 8 по 3. Това звучи очевидно за възрастен, но за седемгодишно дете не е, докато не му се покаже нагледно. Наредете осем реда по три предмета, после завъртете листа на деветдесет градуса и ще се получат три реда по осем. Броят не се променя.
Веднага след като детето го приеме, таблицата се свива от сто на петдесет и пет факта. Това е първата и най-голямата икономия в цялото учене.
Редицата на 9 и пръстите
Разтворете двете ръце с дланите надолу. За 9 по 4 сгънете четвъртия пръст отляво. Пръстите преди сгънатия са три, тези след него са шест, значи отговорът е 36. Работи за всяко число от 1 до 10 и децата го научават за минути.
Има и проверка без пръсти: при редицата на 9 сборът от цифрите на отговора винаги дава 9. При 27 това е 2 плюс 7, при 54 е 5 плюс 4. Детето може само да провери дали е сгрешило, което е по-ценно от още едно наизустяване.
Струва си да се знае, че тези методи са помощни, а не крайна цел. Детето ще ги ползва няколко месеца и постепенно ще спре, защото отговорът ще започва да идва направо. Не бързайте да ги отнемате, докато това не се случи само.
Защо квадратите се учат отделно
Числата, умножени сами по себе си, се запомнят по-лесно, защото звучат ритмично: 6 по 6 е 36, 7 по 7 е 49, 8 по 8 е 64. Струва си да се научат преди съседните им факти, защото после служат за опорна точка.
Ако детето знае, че 7 по 7 е 49, стига до 7 по 8, като добави още едно седем, тоест 56. Това е по-бърз път от търсенето в паметта и работи и при изпитване на дъската, когато детето се притесни и забрави.
Колко време наведнъж
Пет до десет минути дневно вършат повече от половин час веднъж седмично. Паметта за такива факти се изгражда с чести кратки повторения, а не с дълги сесии. Удобни са моментите, в които и без това се чака: в колата, на опашка, при миене на зъбите.
Работи и правилото да се упражнява само една редица, докато не стане автоматична, вместо да се прескача между всички. Автоматична означава отговор без броене наум, за около две секунди.
Работят и картите с факт от едната страна и отговор от другата, но само ако купчината е малка. Двадесет карти наведнъж обезсърчават, докато пет карти, които детето подрежда на две купчинки според това дали е познало, показват напредък още в същата седмица.
Как се разбира, че наистина знае
Питайте разбъркано, а не по ред. Дете, което рецитира редицата на 6 без грешка, често не може да отговори на „колко е 6 по 7", защото знае песничката, а не фактите. Разбърканото питане показва разликата за половин минута.
Другата проверка е обратната задача: „кое число, умножено по 4, дава 28". Умножението и делението се учат заедно и детето, което може да отговори и на двете, няма да има проблем с деленето по-късно.
Проверявайте и в ситуация, различна от масата с тетрадките. Колко са шест кутии по осем яйца, колко струват четири неща по седем лева. Дете, което се справя на хартия, но не и с реален въпрос, още не е свързало таблицата със смисъла ѝ.
Какво разваля желанието
Изпитването с хронометър пред цялото семейство и наказанията за грешка правят математиката неприятна много по-бързо, отколкото добавят знание. Дете, което свързва таблицата с притеснение, започва да бърка и факти, които знае.
Ако сте стигнали дотам, спрете за две седмици и се върнете само с редицата, която върви най-добре. Възстановяването на увереността струва по-малко време от преодоляването на съпротивата.
Какво да направите тази седмица
Покажете завъртането на листа, за да падне половината таблица. Научете 1, 2, 5 и 10 наведнъж, защото се схващат, а не се зубрят. После вземете една единствена редица и я упражнявайте по пет минути на ден, разбъркано, докато отговорите идват без броене.