Въпросът се задава като възраст и почти навсякъде получава отговор в години, а меродавното е друго. В България границата е ръст: под 150 сантиметра детето пътува в система за обезопасяване. Някои деца стигат тази височина на единадесет, други чак на четиринадесет, и точно затова възрастта не върши работа като критерий.
Защо коланът не става по-рано
Коланът в колата е проектиран за тяло на възрастен. При човек с по-нисък ръст диагоналната част минава през шията вместо през средата на рамото, а хоризонталната ляга върху корема вместо ниско върху таза.
При удар това е разликата между защита и нараняване. Диагоналът, който минава през шията, души, а хоризонталният върху корема притиска вътрешните органи, вместо силата да се поеме от тазовите кости, които са направени за това.
Повдигащата седалка не прави нищо повече от това да вдигне детето с няколко сантиметра, така че коланът да мине там, където трябва. Изглежда като проста пластмаса и точно това е цялата ѝ работа.
Петте проверки
Направете ги в самата кола, с детето седнало и с колана закопчан. Отнема минута и е единственият надежден начин да разберете дали столчето още е нужно.
- Детето седи с гръб плътно до облегалката, без да се е свлякло напред.
- Коленете се подгъват естествено на ръба на седалката, а прасците висят свободно надолу.
- Хоризонталният колан лежи върху бедрата, не върху корема.
- Диагоналният минава през средата на рамото, не по шията и не под мишницата.
- Детето може да седи така през цялото пътуване, без да се плъзга и да се върти.
Ако някоя от петте не е изпълнена, повдигащата седалка още върши работа, независимо какъв е ръстът и колко е голямо детето. Последната точка е тази, която най-често проваля теста: детето минава първите четири и след двадесет минути се е свлякло, защото не му е удобно.
Защо не се брои по години
Възрастта се използва, защото е лесна за проверка и не изисква метър. Проблемът е, че растежът е различен при всяко дете: десетгодишно спокойно може да е 150 сантиметра, а тринадесетгодишно да е 143.
Коланът се среща с тялото, а не с личната карта. Затова мерете ръста два пъти годишно. Между осмата и единадесетата година децата растат на скокове и границата се минава, без някой да забележи.
Седалка с облегалка или само възглавница
Повдигащата седалка с облегалка е по-безопасната. Тя води диагоналния колан през правилната точка на рамото и, което е по-важното, дава защита на главата при страничен удар.
Само възглавницата е разрешена от определен ръст нагоре и е удобна, защото се мести лесно между коли. Тя обаче е компромис за удобство, а не решение за безопасност, и има смисъл най-вече като временен вариант.
Различните коли са различни
Едно и също дете може да мине петте проверки в едната кола и да не ги мине в другата, защото седалките се различават по дълбочина, а точките на закрепване на колана са на различна височина.
Проверката се прави за колата, в която детето пътува най-често, и се повтаря, ако смените автомобила. Това е и причината дете, което вече не ползва седалка в семейната кола, понякога да има нужда от нея в друга.
Раницата и якето
Дебелото зимно яке под колана оставя няколко сантиметра хлабина. При удар тези сантиметри се превръщат в разстояние, на което тялото се засилва, преди коланът да го задържи, и точно затова са опасни.
Правилният ред е якето да се свали, коланът да се закопчае, а якето да се сложи отгоре като одеяло. Същото важи и за раница на гърба: тя изнася тялото напред и коланът вече не ляга там, където трябва.
Задната седалка остава по-безопасна
Дори след като столчето отпадне напълно, задната седалка остава по-безопасното място за дете и за тийнейджър. Разликата е измерима до около петнадесетгодишна възраст и това е добър аргумент срещу настояването да се седи отпред.
Ако все пак детето пътува отпред, седалката се дърпа максимално назад. Колкото по-далеч е тялото от въздушната възглавница, толкова по-малко я усеща като удар.
Правилото, което остава завинаги
След като столчето отпадне, остава едно нещо: колан всеки път, включително отзад и на къси разстояния. Повечето произшествия с деца се случват на по-малко от десет километра от дома, тоест точно на разстоянията, на които хората преценяват, че не си струва.
Същото важи и когато не карате вие. При такси, при баба и дядо, при родител на съученик правилото не се променя. Сгъваема повдигаща седалка се побира в раница и решава въпроса за тези пътувания, вместо да се разчита на това, че разстоянието е малко.
Правете петте проверки веднъж на шест месеца, в самата кола. Отнема минута и е единственото, което казва със сигурност дали е време седалката да отпадне.