Ако имате усещането, че детската стая се пълни по-бързо, отколкото успявате да я разчистите, най-вероятно сте прави. Играчки идват за рождения ден, за Коледа, за имен ден, от баби и дядовци между поводите, и някъде към третата година в стаята вече има повече неща, отколкото детето може да обиколи за един следобед.
Защо повечето играчки водят до по-малко игра
Рано или късно всеки родител забелязва едно и също: детето стои насред пълна стая и се оплаква, че няма какво да прави. Това не е каприз. Когато пред очите му има двадесет възможности, то не избира между тях, а ги обикаля. Взима нещо, оставя го, посяга към следващото и след десет минути не е играло с нищо.
Причината е, че самото избиране изморява, а на три години детето няма много сили за това. Колкото повече неща стоят пред очите му, толкова по-малко му остава за самата игра.
Има и наблюдения в тази посока. Когато на едни и същи деца се дадат четири играчки, а после шестнадесет, при четирите те играят по-дълго с всяка и измислят повече начини да я използват. Не защото са по-съсредоточени в единия случай, а защото нищо не ги дърпа настрани.
Как да ги редувате
Решението не е изхвърляне, а редуване. Разделете играчките на четири приблизително равни части и оставете достъпна само едната. Останалите три приберете там, където детето не ги вижда: най-отгоре в гардероба, в мазето, в кашон под леглото.
На всеки две-три седмици, или когато усетите, че интересът е спаднал, сменете кутията. Прибраните играчки се връщат след месец и детето ги посреща така, сякаш са нови, защото за него на практика са.
Звучи като ограничение, а на практика е тъкмо обратното. Едни и същи играчки започват да се играят четири пъти вместо веднъж, а вие не сте купили нищо.
Кое остава извън редуването
Няколко неща стоят достъпни постоянно, защото детето се връща към тях в различни настроения и на различни възрасти. Обикновено това са конструкторът или блокчетата, нещо за рисуване, една-две любими фигури или кукли и книжките.
Книжките и материалите за рисуване изобщо не бива да влизат в бройката. Те не отнемат вниманието по същия начин, по който го прави поредната играчка с копчета, и колкото повече са, толкова по-добре.
Как да разчистите, без да се стигне до скандал
Първото правило е да не го правите пред детето. Второто е да не питате от какво иска да се откаже, защото отговорът винаги е „от нищо" и вие сте в задънена улица, която сами сте си направили.
Вместо това приберете в кашон това, което не е пипано от месеци, и го оставете в килера. Ако до месец никой не го потърси, спокойно може да отиде към друго семейство. Ако детето се сети за нещо конкретно, върнете му го и няма спор.
Когато детето е достатъчно голямо, за да разбира, включете го в даряването. Разликата между „взеха ти играчките" и „ти ги даде на друго дете" е огромна и се помни години наред.
Правилото едно влиза, едно излиза
След всеки рожден ден и след Коледа броят скача. Най-лесният начин да не излиза от контрол е при всяка нова играчка една стара да напусне достъпната кутия. Не непременно къщата, а просто да влезе в редуването.
Така броят пред очите на детето остава горе-долу постоянен, без да се налага да изхвърляте каквото и да е и без да обяснявате защо.
Как да подредите, че детето да може да поддържа реда
Ниски отворени рафтове на височината на детето, с малко на брой места и всяко за един вид неща. Голямата кутия, в която влиза всичко, е удобна за нас и невъзможна за него: играчката отдолу все едно не съществува.
Прибраните кутии, тези от редуването, стоят в прозрачни контейнери с етикет, но на място, до което детето не стига само. Ако ги вижда, редуването губи смисъл, защото нищо не изглежда ново.
Как да откажете подаръци, без да обидите
Това е най-деликатната част и повечето родители я избягват, докато стаята не започне да прелива. В поканата за рожден ден може да напишете, че събирате за едно по-голямо нещо, или направо да предложите книга. Роднините обикновено се радват на насока, вместо да гадаят и после да гледат как подаръкът им стои неотворен.
И още нещо, което помага: не отваряйте всичко в същия ден. Две-три неща стигат за един рожден ден. Останалите влизат в редуването и се появяват след месец, когато първите вече са омръзнали.
Как да познаете дали една играчка си струва
Два въпроса вършат работа. Може ли с нея да се играе по повече от един начин? И кой решава какво се случва, детето или играчката?
По този критерий кофата с блокчета върши повече от която и да е играчка с копчета и записан глас. При блокчетата детето измисля, при другата то натиска и гледа. Затова първата се играе години, а втората седмици.
Какво се променя след месец
Родителите, които са пробвали редуване, обикновено казват едно и също. Детето започва да играе по-дълго само, без да иска компания на всеки пет минути. И вечерното разчистване отнема пет минути вместо двадесет, защото на пода има осем неща, а не осемдесет.
Направете редуване седмица преди рождения ден и преди Коледа. Новите играчки влизат в подредена стая, а не върху купчина, и се забелязват.