Три години е възрастта, на която играта се променя изцяло. Дотогава детето изследва какво прави предметът, а от този момент нататък решава какъв ще бъде той: кутията става кола, лъжицата става човече, а вие ставате клиент в магазин.
Отвореният край побеждава готовия сценарий
Играчка с отворен край може да стане различни неща според това какво детето реши. Блокчета, фигурки, платове, кухня, тесто. Играчка с готов сценарий прави едно нещо и след няколко пъти е изчерпана.
На три години разликата се вижда особено ясно, защото въображението току-що е тръгнало и има нужда от материал, а не от готов разказ.
Това не значи, че тематичните комплекти нямат място. Значи само, че ако купувате едно нещо за тази възраст, отвореният край е по-сигурният избор.
Ролевата игра
Кухня, магазин, докторски комплект, куклена къща. На тази възраст детето разиграва това, което вижда у дома, и така подрежда наум как работи светът.
Ролевата игра е и най-силният двигател на речта в тази година. За да пазарува или да лекува, детето трябва да пита и да отговаря, а това е точно упражнението, от което се нуждае.
Не е нужно всичко да е купено. Няколко кутии, парче плат и няколко чинии вършат същата работа, стига възрастният да влезе в играта поне за десет минути.
Ръцете вече могат повече, отколкото изглежда
Три години е възрастта, на която ножицата с тъп връх става възможна. Първо се реже въздух, после ивици хартия, после по дебела права линия.
Рязането е едно от най-добрите упражнения за ръката, защото иска двете ръце да вършат различни неща едновременно. Същото важи за нанизването, месенето и закопчаването.
Тук е и първото сериозно рисуване. Дебели моливи или флумастери, голям лист и приемане, че част от рисунката ще е върху масата.
Първите игри с други деца
На тази възраст децата играят едно до друго, а не заедно. Това се нарича паралелна игра и е нормален етап, не проблем в общуването.
Съвместната игра с роли идва към четири-пет години. Дотогава изискването „дай му да си поиграе" рядко работи, докато редуването с ясно правило и таймер работи почти винаги.
Първата настолна игра
Три години е границата, на която проста настолна игра става възможна: едно правило, кратка продължителност и по възможност без победител.
Изчакването на ред е умение, което се учи, а не идва само. Първите пъти детето ще иска да хвърля зара всеки път и това не е нахалство, а точно това, което играта тренира.
Навън
Тротинетка с три колела, топка, кофа и лопатка. На тази възраст движението навън прави повече за развитието от която и да е играчка вътре.
Пясъкът заслужава отделно споменаване, защото прави няколко неща наведнъж: пълнене и изсипване, съпротива на материала, различна температура на сянка и на слънце.
Кризата на тригодишния
Около три години се появяват силните откази и настояването всичко да става по негов начин. Това е развитие на волята, а не разваляне на характера, и минава.
Играчките, които дават контрол на детето, помагат точно тогава. Конструктори, тесто, вода, пясък. Всичко, при което то решава какво се случва, компенсира десетките неща през деня, при които не решава.
Колко време играе само
Десет до двадесет минути е нормално на тази възраст. Ако очаквате час, ще останете разочаровани от всяка играчка, независимо колко е добра.
Времето за самостоятелна игра се удължава с месеците, а не с покупките. Помага стая, в която детето вижда какво има, и възрастен, който не влиза при всяко затруднение.
Колко играчки да са достъпни
Осем до десет неща на ниски отворени рафтове, всяко на свое място. Останалите прибрани и сменяни на две-три седмици.
Тригодишният не избира между тридесет неща, а ги обикаля. Намаляването на достъпните играчки почти винаги удължава играта, а не я скъсява.
Ако детето изведнъж престане да играе с всичко, направете смяна на кутията вместо да купувате ново. В осем от десет случая проблемът е насищане, а не липса.