Самостоятелното хранене не е един момент, а четири отделни умения, които идват през различни месеци.
Около 8 месеца: с пръсти
Появява се хватката с палец и показалец. От този момент детето може да взима парчета храна само. Мръсно е и е бавно, но е точно упражнението, което води до лъжицата.
Около 12 месеца: първата лъжица
Държи лъжицата, стига до устата, разсипва повечето. Работят къси лъжици с дебела дръжка и купички с вакуум за масата.
Около 18 месеца: започва да улучва
Разсипването намалява рязко. Тук помага гъста храна, която стои на лъжицата, вместо супа.
Около 3 години: с вилица и относително чисто
Пълната самостоятелност идва тогава, а не по-рано, колкото и да ни се иска.
Какво го бави
- Хранене пред екран. Детето отваря уста автоматично и не участва.
- Бързане. Ако всяко хранене трябва да свърши за десет минути, лъжицата остава у родителя.
- Прекалено чисто. Детето, което не му е позволено да се цапа, не упражнява.
Постелете вестник под стола и приемете, че първите месеци храната е колкото за ядене, толкова за учене.
Двете лъжици
Дайте на детето лъжица и задръжте втора за себе си. То упражнява, вие подсигурявате храненето. Борбата за единствената лъжица е основната причина храненията да стават конфликт.
Каква храна улеснява
- Гъсто пюре, което стои на лъжицата, вместо рядка супа.
- Парчета с размер на пръст, които детето хваща с цяла шепа.
- Храна, която не се търкаля: варен морков, а не грах.
Столчето има значение
Стъпалата опират в поставка, а не висят. Дете с висящи крака се крепи с корема и няма ресурс за фина работа с ръцете. Това е най-подценяваната подробност при храненето.
Кога да се притесните
Ако след 18 месеца детето не опитва да взима храна само, ако се задавя често или ако отказва цели групи храни системно, това е разговор с педиатър. Всичко останало е нормален и мръсен процес.
Отказът от храна
Между 1 и 3 години апетитът пада и детето отказва храни, които преди е ядяло. Това е нормален етап и не се решава с уговаряне. Вашата работа е какво и кога се предлага, неговата е колко ще изяде.
Нова храна се приема обикновено след десет до петнадесет срещи с нея. Едно опитване и отказ не значи нищо.
